Прочутият български математик акад. Любомир Чакалов е роден на 16 февруари 1886 г. в Самоков. Завършва средно образование в Пловдив, а през 1908 г. специалност „Математика и физика“ в Софийския университет. По-късно специализира в Лайпциг, Гьотинген, Париж и Неапол. Редовен асистент на проф. Емануил Йорданов (1908), доцент-ръководител на катедрата по висш анализ (1914). Извънреден (1919-1922) и впоследствие редовен професор в същата катедра до самото си пенсиониране през 1952 г. Декан на Физико-математическия факултет през 1923-1924г., а през 1943-1944г. е и ректор на университета. Дописен (1925) и действителен член (1930) на БАН. Ковчежник на БАН (1939–1947). Член на физико-математическото дружество, както и на много чуждестранни научни общества. Член на Кралската чешка академия на науките, географското дружество в Лима, Варшавската академия на науките. Лауреат на Димитровската награда от 1951г., а през 1963г. получава званието „Народен деятел на културата“. Умира на 11 септември 1963г. в София.    

Проф. Александър Бурмов е български историк. Роден е на 2 февруари 1911 г. в Бяла черква. През 1939 г. завършва славянска филология и история в Софийския университет, а впоследствие специализира във Виена (1940-1941). След 1944 г. става секретар на Българското историческо дружество. Хоноруван асистент (1945-1946) и редовен доцент (1946-1947) по българска история. Професор и ръководител на Катедрата по история на България (1947-1948). Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950-1952) / (1947 – 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947-1965). Член-кореспондент на БАН (1958). Основател и главен редактор на списание на сп. „Исторически преглед“ от 1945 г. до смъртта си. Един от учредителите и пръв ректор на Великотърновския университет (1963-1965). Умира на 3 септември 1965 г. в София.