Loading...
Начало2026-10-30T13:13:53+02:00

Дигитални колекции

ЦБ на БАН представя пред широката публика дигитални колекции на свободен достъп.

 

Онлайн услуги

Онлайн каталог и достъп до външни онлайн ресурси

 

Издания

Издания на Централната библиотека и на БАН, съхранявани онлайн

Дигитална библиотека (Beta)

Уважаеми читатели, вече имате достъп до новата платформа за дигитализирано научно и културно-историческо наследство от фондовете на Централната библиотека на БАН – академични издания, периодичен печат, редки и ценни колекции.

Новини

145 години от рождението на Стилиян Чилингиров

Роден в Шумен на 26 октомври 1881 г. Завършва педагогическо училище в родния си град, докато по същото време работи като обущарски и книжарски чирак и овчар. След това учителства в с. Мечка, Русенско, и с. Султанци, Варненско. През 1900 г. взема участие в селските бунтове срещу десятъка, за което е уволнен и арестуван. Председател на студентския клуб и един от инициаторите за построяването на Студентския дом. Работи в администрацията на сп. „Звездица“ и като коректор на сп. „Училищен преглед“. През 1904 г. завършва педагогика в Софийския университет, а после специализира история на литературата в Берлин и Лайпциг (1905-1907). Учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в София. Редактор на в. „България“ (1911-1913) и сп. „Бразда“ (1914-1915). Секретар на Прогресивнолибералната партия, но я напуска след Междусъюзническата война. В периода 1911-1913 г. e народен представител в XV обикновено народно събрание. Директор на Народната библиотека (1919-1922), а от 1923 г. и на Народния етнографски музей. Председател на Върховния читалищен съюз. Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941–1943). През 1942 г. е избран за почетен гражданин на Шумен. Оттегля се от обществения живот през 1955 г. след получен сърдечен удар. Пише стихове, разкази, драми, пътеписи, романи. Автор на биографии на възрожденски дейци, на спомени, студии по история на Българското възраждане, по етнография, фолклор, педагогика, читалищно и библиотечно дело. Съставител на „Славянска антология“ (1910), сб. „Прослава на Иван Вазов“ (1921), „Помен за Ивана Вазов“ (1922), христоматии и читанки за прогимназиите. Превежда творби на Хайнрих Хайне, Шандор Петьофи, Сватоплук Чех и др. Използва псевдонимите Булгарикус, Батю Стилю, Деян Скромний, С. Добрев, Един българин, Скитач, Прогресист, С. Спартански, Стилю Чирака и др. Негови творби са преведени на сърбохърватски и италиански език. Умира в София на 23 ноември 1962 г.  

ноември 12th, 2026|

145 години от рождението на Димитър Подвързачов

Димитър Подвързачов е български поет, преводач, сатирик и художник. Роден е на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора. Не успява да завърши образованието си поради липса на финансови средства. Работи като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора и Шумен и като секретар на Трета мъжка гимназия в София. Редактор на хумористичното сп. „Оса“ (1909-1910), литературно-художественото сп. „Смях“ (1911-1912, съвместно с Александър Божинов) и на литературното сп. „Звено“ (1914). Взема участие в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна е сред литературните редактори на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. По-късно е редактор в издателството на Ал. Паскалев (1918-1920) и драматург в Народния театър (м. октомври-декември 1920). Журналист и редактор във в. „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Демократически сговор“, „Македония“. Заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски редактира детския в. „Пътека“ (1934-1936). В периода 1936-1937 г. е редактор на в. „Днес“. Член на Съюза на българските писатели. Започва да печата свои стихове още през 1898 г. във в. „Смях и сълзи“, като се подписва с псевдонима Забравен талант. Пише фейлетони, басни и афоризми. Сътрудничи на редица списания като „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Из нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др. През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието“. Автор на произведения за деца, по-известните от които са „Приключенията на Крачун и Малчо в София“ (кн. 1 – 2, 1933 – 1934), поемата „Война в джунглите“ (1934). Съвместно с Димчо Дебелянов съставя и редактира „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, „Маскарад“ на Михаил Лермонтов, , а от прозата – „Братя Карамазови“ на Достоевски и „Мъртви души“ на Гогол. Умира в София на 13 ноември 1937 г.  

ноември 6th, 2026|

140 години от рождението на Ран Босилек

Ран Босилек (литературен псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) е български писател, поет и преводач. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия в родния си град, няколко години служи като учител. Следва славянска филология в Софийския университет (1908-1910), а през 1916 г. защитава докторат по право в Брюксел, Белгия. За известно време работи като адвокат, но впоследствие решава да се посвети на литературата за деца. Първото си произведение, стихотворението „На косичка“, отпечатва още  през 1906 г. в сп. „Светулка“. През годините публикува още в сп. „Детска радост“, в. „Врабче“, „Православно християнче“ и др. Част от редакцията на сп. „Светулка“, в. „Врабче“, както и на издателство „Хемус“. Пръв председател на Дружеството на детските писатели (1928) и член на Съюза на българските писатели. Той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 г. неговата книга с преразказани приказки „Неродена мома“, илюстрована от художника Георги Атанасов, става носител на престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. След другите му по-известни произведения са „Патиланци“, „Патиланско царство“ и редица сборници с приказки и стихове за деца. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.  

октомври 9th, 2026|

Сава

декември 5

Никулден

декември 6

Игнажден

декември 20

 

Go to Top